Салавьйи 41-га.
Салавьйи 41-га.
Слова П. Безъязычного.
А на станцийи скрось гаманили -
На базаря ни вашка спазнать -
Шо вясною чягось припынили
Па начях паравозы кричять.
Хлапчяки ни адразу вгадали,
Шо на захад вагоны вязли –
Пад бризентам патроху спазнали,
Шо кароткайи дулы були.
А над лесам - слыхать пулимёты
Ад вучення крылатых палков,
Та й нибачиныя самалёты
Даганяють ураз «ястрипков».
Як стимнея - праноситца зброя.
У газетах – пра дружбу слава.
На заводах – усе, як гиройи.
А тривога - нивпынна расла.
А вясна, наливаючи завязь,
Галубой та зялёнай вдалась.
Уначи бизупынная радасть
Ад навушника тиха лилась.
Як налагадил точку кристала -
Дак каган паглынала имгла.
Та милодия яснага зала
Пат саломиннай стрехай плывла.
А на Англию, кажуть, хвашысты
Захадилися бонбы кидать!
Ох, удумали шось камунисты –
Тольки севирцам йих ни спайнять!
Эшылоны схаватца хатели
Серить Севирскай любай Зямли,
Пайизды уначи стукатели,
Та спивали ускрось салавьйи.
Copyright 2008-2016 | связаться с администрацией